Латинското наименование на рода се произнася „ранункулус“, а българското лютѝче.
Ranunculus aquatilis е едногодишнo или многогодишнo тревистo растениe. Листата му са цели, дланевидно нарязани или дланевидно изсечени. Чашелистчетата 3-5; венчелистчетата 5, рядко са повече, при основата си имат медоносна вдлъбнатина. Плодниците на водното лютиче са разположени върху цветно легло което е изпъкнало.
Родът съдържа около 600 вида. В България са установени около 50 вида.
Почти всички видове на Ranunculus aquatilis са повече или по-малко отровни.
Подвидът R. aquatilis capillaceus се използва в Индия за лечение на периодична треска, ревматизъм и астма.
Време на цъфтеж: края на април / май до юни
Когато водното лютиче е разцъфтяло и се наблюдава отдалеч, водата изглежда така сякаш е покрита със сняг и гледката е изключително красива.
Всички снимки са направени в Национален парк Пирин в района около Попово езеро и около Тевно езеро.
