Белият имел има редица народни наименования – бяла лепка, вимел, емелика, клейник, имела, имила, омела, скребър, кукувича плюнка.

Латинското име на растението идва от думите viscum – „лепкав“, заради лепкавия сок, който отделят плодовете му и album – „бял“.

Белият имел представлява полу-паразитни храсти и предпочита дървета с мека дървесина: бор, ела, бреза и топола, по-рядко се среща по дъба и още по-рядко – по круша или глог. Той расте кълбовидно върху своя гостоприемник. Вечнозелените му листа са твърди като кожа и с жълтеникаво-зелен цвят. Гроздовидният плод е белезникав, малко стъклен, а отвътре слузест и лепкав.

Птиците разпространяват по поляните лепкавото семе. Tе го остъргват от клоните с човката си или пък го изхвърлят несмляно с изпражненията си. По този начин се осъществява размножаването, тъй като нито поставеното във вода, нито пък поставеното в пръст, семе покълва.

Фолклор и митология

Белият имел е бил почитан от друидите. За тях всяко същество, живеещо върху дъба, носело божие послание. Когато са го използвали, те са го отрязвали внимателно със златни ножове. С клонки от имел те обявявали и началото на всяка нова година. Този обичай се е запазил по-късно в християнска Великобритания, където по Коледа клонки от имел се поставяли на видно място в дома.

В България плодовете се използват за направата на накити за моми и за невести. Във фолклора падането на имелово зърно е поличба за изобилна жътва.

Държи се в стаите под гредите на тавана за здраве. В Карнобатско се вярва, че в дом, в който има имел, ще бъде щастлив, а неговите стопани ще се радват на добро здраве. За най-лековит у нас се смята имелът, който расте върху орехови дървета – като се вярва, че той има силата да превръща медта в сребро и злато. В Пиринско и Панагюрско се приема, че е самодивско растение. Поради което, когато се бере, на мястото се оставя конец или паричка, а растението не се внася вкъщи.

Развитието на много имел се смята за признак на дълга и сурова зима.

Значение

Белият имел е лечебно и отровно растение!

Употребяеми части за лечебни цели (билки)

  • Стрък от бял имел – Herba Visci.
  • Лист от бял имел – Folium Visci.

Време и начин на бране на билките

Стрък от бял имел – През пролетта (през месеците март и април) по време на цъфтеж и през есента (през месеците септември и октомври) при узряване на плодовете. Брането се извършва когато времето е сухо. Храстчетата се отрязват с нож или овощарска ножица, непосредствено под първото разклонение. Не трябва да се хвърля на земята, тъй като се натрошава, което е нежелателно, тъй като целите растения изсъхват по-лесно.

Първична обработка на билките

Стрък от бял имел – събраната билка се почиства от примеси. Задължително се отстраняват всички клонки по-дебели от 4-5 mm. Целите храстчета се сушат, като се поставят едно до друго или се окачват на тел под навеси или в сухи проветриви помещения. Не трябва да се суши на слънце. Билката е изсушена, когато стъблата и листата при огъване се чупят. Сухите храстчета се натрошават ръчно на клонки с размер 20-25 cm, като се внимава да не се оронят листата. Плодовете се премахват.

Лист от бял имел – подобно на стръка, като след изсушаване се оронват ръчно листата.

Лечебно действие и приложение

  • Билката спомага за обогатяването на организма с калций, важен за костната система.
  • Регулира кръвното налягане (при хипертоници и хипотоници) и подобрява сърдечното здраве.
  • Помага при хормонален дисбаланас при жените в периода малко преди и след настъпване на менопауза.
  • Премахва нарушенията в метаболизма, използва се за лечение на атеросклероза и епилепсия.
  • Белият имел лекува и нередовна менструация, бъбречни заболявания, стерилитет при жените, бронхиална астма, нервни разстройства, изблици на паника и безпокойство, бронхиална астма, световъртеж, нарушено равновесие, безсъние, главоболие.

Белият имел има и кръвоспиращо и съсирващо действие, заради което се използва при обилна и продължителна менструация, кървящи хемороиди, кръв от носа. Билката се пие и за усилване на лактацията при кърмачките.

Как се прилага билката бял имел?

Екстракт Бял имел – универсална билка – в три чаши студена вода се потапят 4-5 лъжици листа от бял имел. Престояват така през нощта, течността се прецежда и извлекът от бял имел се пие в рамките на деня.

Запарка – една лъжица нарязани на ситно листа от бял имел се варят за около 10 мин. в 400 мл. вода

Бани – помагат при ревматизъм, ишиас, ставни болки, отоци и т.н. Приготвят се от екстракт от бял имел или запарка.

Отвара от плодовете на бял имел – плодовете се варят във вино и получената отвара се пие три пъти дневно.