В планинския район на Югоизточна България, в западното подножие на връх Близнаци (Икисчии) се намира село Варовник.
В миналото селото се е казвало Турско Алагюн – Миленово. От 1878 до 1913 г. оттук е минавала границата между България и Османската империя.
С годините броят на жителите на селото, все повече намалява, а голяма част от къщите, заприличват все повече на паметници.
В село Варовник някога е имало училище, в което през 19 век са идвали да учат деца от село Богданово.
През 1882-1883 година там е преподавал писателят Антон Страшимиров, който в един от очерците си нарича Варовик „моето орлово гнездо в Странджа“.
В село Варовник и района около него се намират три чешми, които са строени от 3-та трудова дружина 1937г 1938г.
Храмът в село Варовник „Възнесение Господне“:
Районът е подходящ за туристически излети и се разкриват величествени гледки към Странджа и Стара планина. Пълно е с диви орхидеи, вековни дървета. Между Факийска река и селото се намира защитената местност „Белият камък“.
Тук от 1960 година за природна забележителност в селото се счита вековният орех.
