Местността „Кончето“ е седловина между върховете Баюви дупки и Бански Суходол, разположена на един от най-трудните и емблематични маршрути в Пирин, на 2760 метра надморска височина.
Алпийският заслон „Кончето“ се намира на много добро стратегическо място. Ако човек попадне на лошо време, той няма къде другаде да се скрие в рамките на четири часа път. Известно е че досега, заслонът е спасил живота на не малко закъсали туристи.
На единствения ѝ по-широк участък, с две огромни пропасти от двете страни, през 1954—1955 г. е бил изграден първият заслон „Кончето“. Представлявал е дървена барака с двойни стени, врата и прозорец. Прикрепен е бил към скалите със стоманени въжета. Оттогава заслонът не е бил ремонтиран основно.
Това се променя в периода август/септември през 2018 г., когато заслон Кончето е изцяло подменен от асоциацията на планинските водачи в България „Планини и хора“ и с помощта на стотици доброволци.
Новият заслон има осветление и възможност за зареждане на GSM и GPS устройства.
Една от скалните тераси до заслона:
Timelapse заснет на една от терасите:
Изгрев и залез заснети в близост до заслона:
Растителност в района на Кончето
Мъхове и лишеи – ще ги откриете навсякъде наоколо, заселени по сгряваните или засенчени скали и скални блокове.
Дивите кози обичат да преминават много близо до заслона. Те не се притесняват от човешкото присъствие.
Седловината Кончето е стръмна и трудно достъпна.
Заема най-ниската и тясна част от карстовия ръб между върховете Бански суходол от северозапад и Кутело от югоизток.
Дължината на ръба е около 400 м, като най-тясната му част е около 150 м.
Българските алпинисти Никола Миронски и Любен Телчаров преминават за първи път през 1934 година при зимни условия през Кончето.
През Кончето преминава маркирана туристическа пътека от хижа Яворов за хижа Бъндерица и хижа Вихрен.
